Лютиброд

Селото е разположено на стръмните склонове на двата бряга на р. Искър до скалния феномен Ритлите. Тук e най-бързият (труден за преминаване) брод на реката, откъдето и селото е получило името си. До Освобождението е носило турското наименование Гечидкьой или Гечид кьосе (от „гечит“ - брод). Името Лютиброд местните обясняват с това, че реката ежегодно вземала жертви от преминаващите през брода - „лют, опасен брод".

• read more

  Районът е изключително богат на исторически паметници: в местността Заград - останките на тракийско селище и развалините на средновековно укрепление, между Ритлите - развалините на антични и средновековни укрепления (Коритенград), Шишманово кале на десния бряг срещу Заград. През 1871 г., посещавайки останките от крепостта австро-унгарският пътешественик Феликс Каниц пише: „Изкусни във всичко, римляните и тук не закъснели да използват природните особености на местността. Чрез солидни постройки те затворили от двете страни солидния коридор между скалите, като го превърнали в здрава военна крепост с два обширни двора, които използвали за жилище на гарнизона. Местното население нарича тази крепост Коритен град ". Турците разрушават крепостта, но в един османски документ от 1479 г. срещаме вписано селището Коритен като тимар с 8 домакинства. През XVII в. жителите му се разселват в различни посоки като част от тях се местят на отсрещния бряг на р. Искър (десния) и основават днешното селище Лютиброд. Поради близостта си с Черепишкия манастир, църква в селото не е имало след разрушаването на средновековната църква „Св. Георги” до Ритлите. До Освобождението реката се е преминавала с лодка (ладия), както е описано и в разказа на Вазов „Една българка“. В края на XIX в. е построен дървен мост близо до Ритлите. Този мост просъществува няколко десетилетия преди да бъде заменен със стоманобетонен. Сега части от дървените колони на стария мост все още могат да се видят при маловодие във водите на Искъра до Ритлите.
  Местният поминък е бил предимно земеделие. Основно отглеждали овце и по-малко кози. Съществена промяна в живота на Лютиброд носи прокарването на ж.п. линията. Още по време на строителството са ангажирани стотици работници от Дефилето. Много от тях след това продължават да работят в БДЖ. Много от хората в Лютиброд отиват да работят и в обогатителната фабрика в Елисейна. От началото на XX в. до 70-те години населението на селото се движи между 1110 и 1350 души. Сега са останали малко над 200 души.