Над входа има патронна ниша, в която изображението е почти закрито от много по-късно положена мазилка. Интерес представлява ктиторския надпис намиращ се на западната стена над входа. Според надписа името на черквата е „Св. Рождество на Пресвета Богородица“. Надписът дава информация, че черквата е построена през 1492 г., но според изследванията и иконографското проучване на д-р. З. Ждраков, обектът е от XVII в., а не от XV в.. Според д-р. З. Ждраков текстът не е дописан. Цялата църква отвътре е била изписана със стенописи. Днес от тях има запазени отделни фрагменти, като не малка част са били съхранени под по-късни мазилки. В апсидата е сравнително добре запазено изображението на Богородица с медальон върху гърдите ѝ на Христос – Емануил, а от двете ѝ страни - двама архангели. Отдолу е поместен фриз с медальони на светци, а под тях църковните отци, които са доста увредени и малко е останало от тях. На южната стена има фрагмент от изображение на светец (зад трона) и библейска сцена (до западната стена). На зенита на свода (в западната част) е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Най-добре запазените стенописи заемат един участък от свода (над южната стена), долепен до западната стена. От юг по основата на свода на запад са запазени фрагменти от сцените „Влизане в Йерусалим“ и цялата сцена „Тайната Вечеря“. Иконостасът е обикновен – дъсчен, сравнително късно изработен (втората половина на XIX в.). За интериорното оформление допринася и владишкият трон, долепен до южната стена. Дългите години с проблеми с покрива са се отразили на стенописите. Сводът и стените са омокряни, а през зимата мазилката е замръзвала, при което значителна част е безвъзвратно унищожена. От север в следствие от голямата влага и процесите на карбонизация и сулфатизация, живописта е била покрита с плътен слой соли, правещи я нечетлива и неясна. През 2016-2017г църквата е реставрирана, покривът е ремонтиран, разкрити са стенописи, които преди това са оставали скрити под дебели слоеве мазилка и соли. Стенописите са почистени, укрепени и консервирани. На западната фасада са разкрити и възстановени силно увредените стенописи. От ляво на вратата е изобразена Св. Петка като малка фигура, а до нея мощната фигура на Св. Архангел Михаил- пазителя на храма. В дебелината на зида около вратата съществуват изобразени кръстове с текстове. Отдясно на вратата са изобразени равноапостолите Св. Св. Константин и Елена. Над вратата е ктиторския текст обсъден по-горе.
На поляната до църквата ежегодно на 15 август се отбелязва с курбан Голяма Богородица (Успение Богородично).
Църквата се намира в махалата Старо село, на 2 км източно от центъра на село Миланово. Църквата е вкопана от север, изток и частично от юг. Тя е еднокорабна, засводена, едноапсидна с проскомидийна ниша на североизточната стена и умивалник от север. Престолът е каменен с орнаментална украса. Покрива е двускатен покрит с големи каменни плочи. Дължината на храма е 8.20 м., ширина- 5.15 м., височина на свода – 5м. Градежа е от споен с хоросан разнороден камък намиращ се в околностите. Дебелината на стените е 0.80 м. Подът е от големи каменни плочи, стените са покрити с мазилка и са изписани. Стенописите са датирани към XVII в. Храмът е със статут “Художествена културна ценност с предварителна категория Национално значение” от 1982 г.
-
read more
изходен пункт:
