Крепост Калето

Първата поява на заселници върху скалния рид край Мездра е през втората половина на V хил. пр. Хр. Остатъци от подготовката на терена за застрояване са открити в сив пласт с множеството въглени. Древните заселници изсичали и изгаряли растителността за заравняване на площадки за строежа на своите жилища. Над този пласт лежат няколко подови замазки (4-5 на брой) и овъглените останки на първия културен пласт на крепостта „Калето”. Това всъщност са остатъците от най-ранното селище, което очевидно е сполетяно от голям пожар. Вероятно жителите му са се спасили, защото на същото място се виждат следи от разчистване на терена и подготовка за ново строителство. През 2021 г. е открита антропоморфна керамична фигура на около 6000 години. Тя е свързана с най-важния и разпространен култ в древността към Богинята майка. Тази малка фигурка изобразява права женска фигура, което е нетипично за тукашните фигури на богинята-майка, които са седнали. Според археолозите, фигурката е внесена от разположени на север племена, което говори за развити търговски връзки.

• read more

  През лятото на 2008 г. в най-малкия сондаж, разположен в центъра на скалния рид, непосредствено върху варовиковата скала, е открито праисторическо светилище. В него сред остатъци от пепел, въглени, натрошена керамика и животински кости археолозите разчистват два черепа на турове (дивите предшественици на домашната крава), поставени един до друг с посока север-юг. Плътно зад тилните им части вертикално е побит плосък речен камък, пластично оформен като бича глава. Ритуално положените черепи на турове и каменната пластика са покрити с ломени камъни и замазани отгоре с опалена глина. „Светилището на тура” е възникнало в края на каменно-медната епоха, преди повече от 6000 години, т.е то функционира от началото на заселването на скалния рид. Според широко разпространения у древните земеделци култ към Богинята Майка кръвта на принесения в жертва бик опложда земята и осигурява плодородие. Вторият културен пласт лежи непосредствено върху първия и има обща дебелина около 0,9 м. Установени са три замазки, изпечени до керемиденочервено, останали от полуразрушена пещ. Многобройни кремъчни върхове за стрели, метателни копия и каменни топки за прашки са открити в културните пластове. Явно в края на каменно-медната епоха (халколит) селището край Мездра е процъфтявало като занаятчийски център с добре развити ателиета за обработка и декорация на керамика, изработка на земеделски инструменти от рог, кост и камък и производство на медни предмети. След опожаряването и заравняването на терена, успоредно със строителството на жилища, първите заселници предприемат изграждане на дървено землено укрепление в северната, сравнително лесно достъпна страна на хълма. По-късните каменни укрепителни съоръжения, датиращи от Античността и Средновековието, са изградени на същото място върху остатъците от праисторическата ограда. Това е сравнително рядко срещано явление на приемственост в крепостното строителство през различни периоди – от V хил. пр. Хр. до Късното българско Средновековие (XIII-XIV в.). Но тук то може лесно да се обясни с особеностите на релефа.През 2007 г. в централната част на Калето са намерени остатъците от структура, отнасяща се към ранно-желязната епоха (VIII- VI в. пр. Хр.). Откритите фрагменти от голяма антропоморфна пластика, от урновидни съдове, голямо количество пепел, овъглени растения, животински кости и сребърна фибула дават основание на археолозите да говорят за ранно-тракийско светилище, съществувало върху скалния рид преди повече от 2600 години. Прави впечатление, че този тракийски култов център oт VIII-VI в. пр. Хр. възниква на Калето няколко столетия по-рано от считаното за династичен център на трибалите селище в местността Градището край Враца. Историята на „Калето” продължава през Античността, когато на това място са съществували римско укрепление от средата на II в., езически култов център от III в. и укрепено селище от IV – VIв, развиващо се през късно-римския и ранно-византийския период. Древните траки от племето „трибали” населявали местността „Калето” до I век, когато селището заедно с цяла Мизия е завладяно от Римската империя. От този период са открити множество бронзови монети (антониниани) от времето на римските императори Дометиан, Клавдий II Готски и Проб, бронзови фибули, украшения за колан, торква и сребърно листо от лавров венец. Много рядка находка е открита под основата на крепостната стена бронзова отливка на орел. Това е едно от най-ранните изображения на тази могъща птица, символизираща върховното римско божество Юпитер (в гръцката митология Зевс) и емблема на Римската империя, изразяваща властта и силата. Друга ценна находка е бронзов ключ, намерен сред останките от най-представителната сграда на „Калето”. Стратегически разположената римската крепост е най-запазената крепост от този период у нас. Късно-античното укрепено селище на хълма Калето продължава своето съществуване до края на VI или началото на VII век, когато е унищожено при някое от аваро-славянските нашествия. Това слага началото на Средновековния период за крепостта и селището. По време на Великото преселение на народите крепостта и градът са разрушавани и възстановявани нееднократно. Последната вълна от „варварски народи”, дошли по тези места, били славяните. Последните антични монети, открити тук са от времето на ранно-византийския император Юстин II (565 – 578 г.) и посочват приблизителната дата на славянското заселване. След славяните по тези земи идват Аспаруховите българи и върху руините от късно-античното укрепено селище през IX-XI век се развива старобългарско селище. От този период преобладават находките на кухненска керамика – малки и средно големи гърнета от глина с пясъчни примеси и с врязана украса от прави и вълнообразни линии. Тази керамика е добре позната от други средновековни паметници и се датира в VIII-IX в. Старобългарската крепост и селището, известно с името Дърманица (според друг превод на османски документ от XV в. Торбарица) са завладени през XI в., когато император Василий II предприема поход срещу Видин и завладява северозападните български земи. През XIV в. турците разрушават крепостта. Това е краят на укреплението, което повече не е възстановявано и Освобождението го заварва като гол хълм покрит с трева.