Мездра

Съвременното селище е основано в началото на XIX в. върху върху част от землищата на селата Дърманци и Моравица. Намира се на 12 км източно от Враца и е разположен върху античен и средновековен пласт от селища по левия бряг на р. Искър. Районът на Мездра е богат на археологически и исторически паметници.
Известни са останките от неолитно селище в ъгъла между р.Искър и Боденска бара. В основата на крепостта Градище (Калето) е запазен културен пласт на селище, съществувало в края на медно — каменната епоха. Под античния и средновековен пласт се разкриват опожарени подове на жилища и пещи и обгорен домашен инвентар, което показва, че това праисторическо селище е загинало от стихиен пожар. Върху територията на града и около него са запазени десетина тракийски надгробни могили, които не са проучени. В тях са погребани членове на тракийската аристокрация със земевладелски имения в този район. Има останки и от тракийско селище, съществувало през бронзовата и желязната епохи.

• read more

  Крепостта Градище (Калето) е укрепена през римската епоха и е представлявала твърдина за охрана на пътя Сердика - Ескус (с.Гиген на р. Дунав) и неговото отклонение за Монтанезиум (Монтана). В развалините на Градището са намерени интересни паметници с надписи. На един постамент от статуя пише на старогръцки, че статуята е издигната в чест на императора Александър Север (222–225 г.), но самата статуя не е намерена. Открита е и една пътна колона от времето на императора Септимий Север (192–211). Върху каменен стълб има надпис на старогръцки, от който се чете, че дотук е достигала територията на Сердика. Извън крепостта е възникнало късноантично селище, където се разкриват интересни находки. На територията на днешния град са намерени монетни римски съкровища. Намерени са повече от хиляда броя сребърни римски републикански монети от II и I в.пр. Хр. През август 2017г е открито последното съкровище, включващо няколкостотин сребърни римски монети. Това показва, че в римското селище извън крепостта Градище са живели много богати хора. През българското средновековие крепостта Градище е била поправена от разрушенията по време на великото преселение на народите и е използвана до падане под турско иго. Тази българска крепост и селището около нея се е наричала Дърманица (според друг превод на османския документ от XVв – Торбовица). Името Дърманица е прабългарско или куманопеченежко и произлиза от личното име на човек, който се е наричал Дърман и старинното окончание -ица. Името на крепостта и на селището срещаме в османски документ от XV в., където е записано: „…мезра Дърманици, празна. Намира се близо до Моравица.“ Турските поробители разрушили крепостта и селището Дърманица. Има обаче нещо много общо между имената на средновековната Дърманица и съседното съвременно село Дърманци. Второто име е жителско и произлиза от първото, щото жителите на Дърманица са дърманци. Но кога е станало това преселване от Дърманица в селото Дърманци не е ясно, понеже и мезрата Дърманица и село Дърманци се срещат заедно в един и същ османски документ от XV в. Името Мездра е с турски произход (идва от арабското ‚mazra’ – ферма, поселение върху обработваема земя. С него се наричала ничията земя между няколко съседни землища на села. Може да срещнете погрешното твърдение, че „мезра“ означава пустеещо, необитавано място. В началото на XIX в. в мезрата Дърманица (т.е. в периферията на Дърманското землище) в местността Принчовец по течението на река Каменица на 2 км., западно от днешния град се заселили няколко семейства на пастири, дошли от старопланинските села по Дефилето. В един османски документ от 1863 г., който се отнася за събиране на храни за дажби на колонисти черкези, заселени в каза Враца, е записано село Мезра с 360 оки ечемик. В началото на седемдесетте години Феликс Каниц посещава Мездра и описва неговия неприветлив вид. Има между 15 и 20 къщи със "сиви покриви от тънки варовикови плочи". Освобождението на България заварило Мездра като селце с малко пасища и обработваема земя. Но през 1886 г. тук са построени мостът на р.Искър и пътя за Ботевград, а в 1893 г. врачанинът Тодор Балабанов завършва строежа на спиртната фабрика в Мездра. През 1897г. приключва строителството на ж.п. линия Роман — София. Селището Мездра става значителен железопътен възел наскоро след като оттам се отделя ж.п. линията за гр. Видин. Всичко това постепенно създава възможности за препитание на населението и за неговото задържане. В следващите години жителите на Мездра бързо се увеличават с миграция от съседните села. През 1920г жителите вече са 1015, а селото добива вид на малък град с гара, полицейски участък, съдилище и др. обществени сгради. От 1923 г. започва електрификацията, а от 1926 г. и водоснабдяването на Мездра. Селището Мездра е обявено за град с Указ №435, обнародван на 31.VIII.1950 г.