През втория етап на строителство в кръщелното е изградена кръстовидна вана – писцина. От запад пред баптистерия е пристроено още едно помещение с каменни пейки (катехумен). Огледално на кръщелното от юг на базиликата е прилепен малък параклис с приблизително същия размер и форма.
От наоса е имало входове към кръщелното и параклиса. Според основната си планова схема – еднокорабен наос с прилепени към него странични помещения, църквата при Очин дол намира паралел при църквите от с. Любеново (Хасковско), с. Исперихово( Брациговско), с. Каменица (Пирдопско), църква № 1 в Монтана (началото на IV-V век). Според архитектурните особености на сградата (еднокорабен издължен наос с широка полукръгла апсида, едноделен нартекс) и разкритите архитектурни елементи, построяването на църквата в Очин дол може да бъде отнесено най-общо към V век. Отбелязаните преустройства, свързани с благоустрояването на баптистерия, най–вероятно са извършени през първата половина или средата на VI век. По исторически данни тези градежи могат да бъдат отнесени най- общо към царуването на Юстиниан I (527-565), когато започва масово кръщаване на езичниците и когато на много места към вече съществуващите църкви са изградени допълнително баптистерий. През средновековния период в близост до югоизточния параклис на църковната сграда възниква некропол. От разположението на гробовете (около апсидата на параклиса) може да се заключи, че по времето на възникване на некропола, останките от църковната постройка все още са били видими над терена. Откритите накити (накит за глава, четири метални и три стъклини гривни и два наушника) се датират от XII-XIII в.
От югоизточната страна на църквата е разкрит и тракийски могилен некропол. Намерена е римска монета, датирана от ІІ век, сечена във Филипопол (Антонин Пий (138-161)). Забележително е, че църквата е изградена върху тракийския некропол без да се засягат езическите структури. Източната част на цървата е силно повредена при прокарвне на водопровод. Върху останките са били натрупани изкопаните земни маси от тракийския некропол. В непосредствена близост до църквата, от южната страна, са съществували три надгробни могили. Те са разположени по права линия, отстоящи на около 20 метра една от друга. Местните хора ги наричат „ трите буци”. Тези буци са били с размери около 12 метра в диаметър при основата и три метра височина. Първата е унищожена в началото на 70-те години на XXв при изграждането на спортна площадка. Втората е подравнена малко по-късно при прокарването на път. При унищожаването на двете могили са намерени медни монети, бронзова халка и парчета от глинени съдове. Остава третата „буца“, най-южната, която все още е запазена.
Днес раннохристиянската базилика е добре реставрирана и консервирана. Покрай църквата минава пътеката за хижа Пършевица.
Раннохристиянската базилика се намира на най-високото място в село Очин дол, в местността „Пресветица“. Основите на храма са открити при изкопни работи за строеж на параклис. През 2002 година археолозите Спас Машов и Георги Ганецовски от Регионален исторически музей – Враца и Красимира Лука от гр.София провеждат спасителни археологически проучвания на мястото.
Разкопките разкриват църква от периода на ранното християнство. Църквата е базилика с предверие. Установени са два периода на строителство. Първоначално храмът се състои от основното помещение (наос), предверие-притвор (нартекс) и кръщелно. Притворът е с дебелина на стените 1,00м. Наосът е с правоъгълна издължена форма с дебелина на стените 0.60 м и вътрешни размери 11.64 м х 5.40 м. На изток той завършва с голяма, полукръгла апсида, широка 3.50м. Техниката на изграждане на зидовете е “opus emplectum” – лица от едностранно дялани и ломени камъни и вътрешност на стената от дребни трошени камъни споени с бял хоросан. При стените на наоса към хоросана са добавени счукани тухли, което му придава допълнителна здравина. На места стените са запазени до 1.20 м във височина. Покривът е бил покрит с керамични керемиди. Съдейки по размерите на църквата със сигурност може да се каже, че село Очин дол е било средище за района. Малкото правоъгълно кръщелно помещение с апсида има отделен вход и е долепено до северната стена на основната сграда.
-
read more
изходен пункт:
