Очин дол

Селото е разположено върху двата склона на речна долина на 750 м надморска височина. Землището му е планинско. Селото е сравнително малко – населението е достигнало 890 души през 1946 г., а сега са останали под 200 души. До 1951 г. село Очѝн дол се е състояло от централно селище и няколко махали. Днес население има само в колибите (махала) Река̀та. До 1962 г. селото не е било електрифицирано, а пътят е асфалтиран едва през 1973 г.

• read more

  На 1,5 км от централното село на запад в местността Пресветица са основите на голяма едноапсидна раннохристиянска църква. В местността Миро̀во сѐлище северозападно от селото са останките от голямо късноантично и средновековно селище. С днешното си име село Очин дол е записано като тимар с 32 домакинства в един османски документ от 1453 г. В един регистър за населението през 1866 г. селото Очин дол е отбелязано с 45 домакинства и 208 жители, като са броени само мъжете. Според местното предание селото се е местило няколко пъти по време на турското робство. Най-напред в местността Пресветица, сетне — в Манастирище и в Миро̀во сѐлище. Причините за преместването са главно чумните епидемии. Тогава отделните фамилии се разпръснали по околните възвишения, за да са изолирани една от друга. Интересното е, че местата, на които се установили са били разположени така, че да се виждат и да могат да си говорят от разстояние (разделени от двете страни на деретата). Името на селото Очин дол е възникнало през българското средновековие преди турското робство. То е от изчезналото отдавна лично име Очо. Означава да вижда добре с очите си, както топонимите Окомир, Окослав и Очин — произлизащи изцяло от лични имена до XIV в.
  Интересен факт е, че в селото чак до 20-те – 30-те на XXв. хората не са използвали доматите зрели, защото са смятали, че са негодни за храна. Един учител от Ловешко им демонстрирал, че доматите като всички плодове и зеленчуци са по-вкусни и полезни когато са узрели. Както на много места по Дефилето, така и тук местните отглеждали коноп (гръсти). Обработката на конопа включва накисване за 10-15 дни в гьолове (топила) край реката или някой извор. После се изсушават и начукват, за да се премахне твърдата външна част. От отпадъка правели фитили за лампи. От ликото на обработените стъбла се получават влакна – кълчища. От конопените тъкани се произвеждат въжета, тъкани, хартия и др. Конопени влакна се добавяли към мазилки за армировка. Остатъкът от обработката на гръстите е служел за постеля на животните в оборите.
  През 1936-1937г един предприемач купува гората в района на Козата вода и Рачов трап. За кратък период буковата гора е изсечена и извозена с волски коли към Дефилето. Сега там расте красива букова гора. Преди Освобождението в селото първоначално, подобно на другите селища в Дефилето, за учебни цели била приспособена една стая в къщата на Минчо Магълски. После използвали сградата на турската администрация. През 1924/25 г. в мах.Реката било построено училище – двуетажна паянтова сграда. В Очин дол през 1938-39 г. с доброволен труд е изградена двуетажна сграда за новото училище. То е начално (само между 1952 и 1960 има прогимназиални класове). Работи до 1971 г. Сградата е запазена и през 2014 г. е превърната в младежки еко лагер от администрацията на Природен парк „Врачански Балкан“.