Миланово

Старото име на Миланово е Осиково. Не е ясно откъде води началото си. Според археолози Осиково е старобългарско селище, образувано на мястото на антично трако-римско селище на рудари, за което свидетелстват и останките от стари рудници. Вероятно първите поселения в землището на Миланово са били в махалите Ръжища и Мрамор, но по-късно са изоставени. В землището са регистрирани около 25 надгробни могилки, непроучени, които местните наричат „мацулки“. Заварено е от османските поробители с днешното си име и се среща в турски документи от XV до XIX в. По време на турското робство селото е било изцяло християнско. Начело на селото е стоял българин – старейшина (мухтар).

• read more

  Селото се е местило се няколко пъти. Сегашното село възниква след завладяване на България от османците. Преселници създават малко село на мястото на сегашната махала Старо село. Това става през XV в. По-късно, вероятно през XVII в. там е изградена църквата „Св. Рождество на Пресвета Богородица“.
  По данни от руски архиви през 1887 г. с.Осиково е имало 169 къщи, с 578 мъже и 560 жени, или 1138 жители, 100 чифта волове, 220 крави, 171 коня, 2996 овце, 1828 кози, 196 свине, 17 магарета, 29 коли, 39 товара - двуколки, има училище, 9 мелници, една ковачница. След Освобождението населението масово се разселва и до 30-те год. на XX в. се оформят сегашните махали - Гувна, Ръжища, Мрамор, Старо село, Русинов дел, Лак, Мъжев дел, Кат, Батина поляна и Свражен. През 1902 г. махала Гумна/Гувна става център на селото поради факта, че по това време през района минават пътищата от Лакатник за Вършец и Враца. (Гумно е равно място където се вършее, харман). До Освобождението селото е принадлежало към Берковска околия. После до 1956г е в пределите на Врачанска околия. От тогава до днес е в община Своге. През 1960 г. Осиково е преименувано на Миланово по името на един от загиналите участници в Септемврийското въстание.
  Четата на Панайот Хитов и Филип Тотю преминава северно от селото на 28-29 юли 1867 г. на път за Сърбия. Тогава знаменосец е Васил Левски. По непотвърдени данни после Левски отново посещава селото, за да организира революционен комитет. Училище е имало в Старото село още в началото на XIX в. – първоначално към църквата, а после в частни квартири. През 1887 г. по типов проект е построена едноетажна училищна сграда с две класни стаи, стая за учителите и склад. Първоначално покривът е с каменни плочи и едва през 1935 г. е покрит с керемиди. В едната стая се обучават слято първо и трето отделение, а в другата второ и четвърто отделение. В началото на XX в. учениците са около 50 като до преди 1907/1908 г. се приемат само момчета. В края на Първата световна война остава само една учителка и класовете са принудени да учат през ден като се редуват. През 1919/1920 г. вече има 105 ученици, за които няма места и са принудени да стоят прави покрай стените. През 1907 г. се създава и начално училище в мах. Гувна, в една стая в частна къща. Поради нуждата от ново училище През 1919 г. сграда, строена за кръчма, е дарена на общината – в едната стая се премества училището, а в другата – кметството. През 1921 г. до нея е построена паянтова сграда за училище и така Осиково се сдобива и с основно училище „Отец Паисий“. През 1931 г. в селото вече има 292 ученика от 1 до 8 клас. Стаите не достигат. В началото на 40-те години започва строеж на нова масивна сграда, но строежът върви бавно и в годините на войната са завършени само основите. Проектът е на арх. Петър Дограмаджиев от Враца. През 1945 г. строителството е възобновено с доброволен труд на местните. През 1951 г. училището се мести в новата сграда. През 1966 г. старото училище „Кирил и Методий“ в Старо село е закрито поради обезлюдяване на махалата. При преброяването през 1973 год. са установени 1564 жители, като повече от половината са в централната махала Гувна, а Старо село са останали само 16 домакинства с 36 жители. През 1979 г. и училището в съседното с.Дружево окончателно е закрито и учениците са прехвърлени в Миланово. През 2001 г. и училището в Миланово след намаляване на учениците и сливане на паралелки окончателно закрива врати. Сега село Миланово има около 400 постоянни жители макар няколко от отдалечените махали вече да нямат никакво население. През уикендите е оживено и заради планинския си климат и близостта до Лакатник, Вършец и билото на Врачански Балкан, селото е притегателно място за отдих.