На най-достъпното място от крепостната стена, от изток, на самия ъгъл е била разположена единствената крепостна кула. Тя е външна за стената и се предполага, че е с правоъгълен план, изградена направо върху скалната основа без фундиране. Поради тази причина в днешно време от кулата са останали основите само на двете напречни стени, които са я свързвали с основната стена. Останалата част от нея се е срутила или вероятно е била разрушена при превземането на твърдината. Обектът е имал три входа като главният се е намирал на югоизточната стена, непосредствено до кулата, която го е защитавала. По всяка вероятност той е представлявал малък отвор оформен направо в стената, на височина 2-3 m над околният терен. До него се е достигало с дървена стълба долепена до стената, която е позволявала само на един човек да застане пред вратата. Другите два входа са били аварийни, умело прикрити в гънките на укреплението и са служили за незабелязано излизане от крепостта. Единият е била разположен в най-югоизточния край на крепостта и е бил умело скрита между две каменни “ритли”. Той е бил полувкопан в терена и е осигурявал прикрито излизане от твърдината. От там по едва забележима пътечка се слиза по привидно непристъпния склон, направо към реката. Третият вход хитро е скрит в малка проходна пещера, която от към крепостта представлява отвор в терена във вид на кладенец, а изходът на тази пещера е извън стената сред непристъпни скали, които защитават укреплението от север. Целият терен на укреплението е гъсто застроен, като се забелязват основите на множество сгради. Навсякъде се срещат останки от битова керамика, както и тегули (плоски керамични керемиди). Много следи от тегули се забелязват в близост до крепостната кула, което предполага, че нейната бойна площадка е била покрита. Обектът е имал пряка визуална връзка с Коритенград, като заедно са охранявали двата бяга на река Искър и пролома през планината. Укреплението е просъществувало до XIV век, когато вероятно е превзето от османските нашественици заедно с крепостта Коритенград.
Средновековното укрепление Шишманово кале е изградено на десния бряг на река Искър, на билото на височината „Шишманец“ югозападно от село Лютиброд. Крепостта е издигната през XII век на скалистия хълм, който в момента е обрасъл с дървета и храсти. Достъпът до хълма е от изток, през стръмна седловина откъдето минава стария път за Черепишкия манастир. От север и югозапад склоновете на хълма представляват отвесни скали и скални групи. Укреплението заема най-високата част на хълма и има форма на триъгълник с начупени страни. Входът на крепостта е от източния връх на триъгълника, а теренът има наклон на северозапад. Размерите са 65х50х35м и площ от 1.1 дка. От североизток все още се вижда крепостен зид, граден от местен, ломен камък, споен със здрав бял хоросан. Той е запазен на височина до 1.5 м и дължина 10-15м. Лицата му са изградени от подредени в редове камъни, а пълнежът е с ломени камъни. От защитните стени на югоизток, където са били най-дебели (1.8-2,0м), са запазени само основите. От останалите страни укреплението е разчитало на отвесни до 30-40м високи скали.
-
read more
изходен пункт:
