Черепишки манастир

Манастирът е построен по времето на цар Иван Шишман (1371-1393 г.). С него е свързана легендата за последните отчаяни битки на цар Иван Шишман с турските нашественици. След кърваво сражение местата, където се издига днес манастирът, били покрити с много черепи на падналите войни, с тях била осеяна и цялата околност. От тези черепи идва името на местността „Черепич”. Между манастира и село Лютиброд има една друга местност, която се нарича Шишманец. В една от пещерите, разказват, раненият цар прекарал последните дни от живота си. Тези пещери носят името „Шишманови дупки” или „Шишманови пещери”. Тук е скрито и златното му съкровище.

• read more

  В църковния историко-археологически музей в София се съхранява един типик на манастира, съставен около 1396 г., който показва, че той е бил разрушен по време на битката и възстановен наново веднага след това. Останките от средновековната му черква се намират под днешната. Следователно още от XIV в. манастирът се е намирал все на същото място. За историята на Черепишката обител през следващите два века засега не се знае нищо. В своята „История славяноболгарская" през 1762 г. Паисий Хилендарски отбелязал, че известният български художник Пимен Зографски „обновил Черепишкия манастир край река Искър, и тук и починал... в 1610 година". В житието на „Св. Пимен", писано от черепишкия монах Памфилий, се отбелязва, че след като той обновил манастира, „събрал много братя, поставил им игумен и всичко устроил както в Зографския манастир". Нещо повече, още приживе Пимен Зографски бил инициатор за развитието на книжовността, чийто шедьовър е известното „Черепишко четвероевангелие". То е написано в края на XVIв., размерът на книгата е 31/20см, а кориците са с позлатен релефен обков от сребро. Майсторските миниатюри на обкова изобразяват библейските сцени на Разпятието и Възкресението на лицето, а на гърба - Благовещение и Въздвижването на честния кръст. Обковът е изработен в 1612 година от Чипровските майстори Никола и Пала. Оригиналният ръкопис е дело на поне двама или трима писари. По нюансите в графичния облик на буквите и начина на изписването им обаче е трудно да се установи точната граница при смяната на почерците. Две са хипотезите за мястото, където е сътворена реликвата. Първата е, че това е станало в килийното училище към Черепишката света обител, откъдето вероятно произлиза и името на Четвероевангелието. Втората е, че то е донесено от Атон от самия Пимен Зографски, за да стане непрестолно евангелие на обновения от него Черепишки манастир (1612 г.). Луксозният обков също е знак, че ръкописът е бил поръчан и дарен - такъв жест обикновено се свързвал с освещаването на обновен храм. Има и противна на тази теза и тя се базира на приликата в украсата (най-вече с обилното използване на злато) на Черепишкото евангелие и популярно Бойчово евангелие, изписано през 1577 г. от Бойчо Граматик. Предполага се, че по неизвестни засега причини и по неведоми пътища едно украсено с миниатюри и злато славянско четвероевангелие (най-вероятно украинско) е достигнало до българските земи и е станало модел на тогавашните книжовници. Четвероевангелието е написано на хартия (България е една от първите страни в Европа, която започва да заменя пергамента с хартия - още от времето на Иван Асен II. А от XVв насам всички писмени паметници са на хартия). Традиционно за времето черното мастило се добива от плодовете на черен бъз (бъзак) и дъбови шикалки. Четвероевангелието дълго време е съхранявано в Националния исторически музей, където му е правена реставрация между 2003 и 2010г, а От 2010 г. то е в Регионалния исторически музей - гр. Враца. Известни са още няколко други книжовни паметници от манастира - Данаиловото евангелие от 1616 година, Панегрик от 1623 година, Апостол от 1630 година, дело на монаха Яков. И през следващия XVIII век книжовната дейност продължила с неотслабваща активност. Познати са някои книги писани по това време в манастира - Типик от 1737 година, Анагност от 1745 година, известният „Маргарит" на Тодор Врачански от 1762 година и други. В края на XVIII век кърджалийските набези за кратко обезлюдили Черепишкия манастир. През 1798 - 1799 година на два пъти Софроний Врачански идвал тук, за да дири убежище, но не намерил никого, защото монасите се били изпокрили и живеели из околните пещери. Според една от легендите няколко седмици Софроний прекарал в една от пещерите в скалите срещу манастира – Топлица. Едва към 1802 година животът в обителта бил отново възобновен от поп Торньо, който ремонтирал църквата и построил малка жилищна сграда северно от нея. Тя била съборена в 1929 година. В първите десетилетия на XIXв манастирът се замогнал и игумените му получили средства, за да развият бурна строителна дейност. Към края на XIX Век манастирът вече се развил в два двора -поклоннически и монашески. Манастирът става значително средище, за което свидетелстват фактите, че Струпешкият (Тържишки) манастир е бил със статут на метох към Черепишкия манастир. През ХVІІ в. в манастира е създадено килийно училище. Манастирски училища после имало не само в самата обител, но и в метосите й. В съществуващия още от преди 1840 година Тетевенски метох, даскал Йото Кифалов въвел едни от първите учебни чинове из българските земи.
  Игуменът на Черепишкия манастир йеромонах Епифаний бил много деен и предприемчив. Той заеднос с монасите Дионисий, Серафим, Пахомий, Йоний и Теодосий участват във Врачанското съзаклятие и са членове на местния революционен комитет, като игуменът дори е негов основател и председател. Доказан факт е, че Васил Левски и Никола Обретенов са посещавали Струпешкия манастир, разположен по-надолу по течението на река Искър в района на село Струпец, който години наред е метох на Черепишкия манастир..
  През 1889 и 1907 г. Черепишкият манастир е посетен и от Иван Вазов и край него се развиват събитията от известния му разказ "Една българка". През 1897 манастирът е спирка на Алеко Константинов по време на похода му из тези места, след който се ражда пътеписа му "Българска Швейцария". Макар преустройван и обновяван многократно, Черепишкият манастир е запазил старинния си облик. Манастирът представлява комплекс, състоящ се от черква (от началото на ХVІІ в.) и сгради, строени през ХІХ в. по времето на игумена Йосиф (Владишка къща, Методиево здание, Рашидова къща, Данаилова къща, Приемно здание, училище, гробничен парклис "Св. Йоан Кръстител" и параклис "Св. Пимен Зографски"). На една от скалите, непосредствено до стените на манастира, е издигната т. нар. „Рушидова къща” от началото на ХІХ в. Легендата разказва, че е построена от Рушид бей, врачански управител. Той имал тежко болна от туберкулоза дъщеря. Една нощ на момичето се явила Жена, която й казала да отиде в Черепишкия манастир. Отчаяните родители веднага завели дъщеря си в манастира, където й чели молитва за здраве и тя действително оздравяла. В знак на благодарност беят построил върху непристъпните скали сградата. Според преданието в тази къща е взето фаталното решение за обира на орханийската поща от група революционери под ръководството на Димитър Общи на 15 август 1872 г. Черквата е изцяло зографисана на три пъти: през ХVІІ в., през втората половина на ХІХ в. и през 1941 г. Иконостасът е от ХІХ в. и е дело на майстори от Тревненската резбарска школа.
  Архитектурният тип на днешната съборна църква потвърждава, че тя наистина е била построена около края на XVI век. Черквата (18,50 х 7 м) е еднокорабна. През ХІХ в. съществувалият дотогава притвор бил обединен с наоса, по същото време са били разширени и прозорците. След тази реконсктрукция църквата е била презографисана от поп Иоаникий (може би тревненецьт Иоаникий поп Витанов). Чрез сондажи е установено, че под тези стенописи са съхранени части от старите стенописи, възможно рисувани от Св. Пимен Зографски преди 1610 година. Олтарният тракт е с канонично оформени протезис и диаконикон. В 1908 година зографът Васил Илиев от Галичник, Дебърско изписал даром купола и пространството на бившия притвор, присъединено към наоса на манастирската църква. Осмостранният барабан и куполът на църквата са вдигнати през 1888 година. Днешният притвор датира от 1939 година, от тогава е и екзонартексът. Сред забележителностите на вътрешната украса на храма е иконостас с изящна дърворезба и плащеница, извезена през 1844 година. В 1884 година йеромонах Епифаний построил двуетажна манастирска костница в скалите над манастирския двор. Нейният параклис, посветен на "Св. Йоан Кръстител" е бил осветен на 20 август 1888 г. от врачанския владика Константин. След 9 септември 1944 г. в съседство на Черепишкия манастир е преместена Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", върната в София след 10 ноември 1989 г. Към семинарията е действала голяма черква – "Св. Климент Охридски", понастоящем изоставена.
  Заради манастира и Семинарията е изградена ж.п. спирка. В днешно време манастирът продължава да е действащ и обитаван от монаси. Черепишкият манастир е обявен за паметник на културата.