Левият бряг на р.Искър от с.Гара Лакатник до с.Лютиброд изцяло попада в границите на Природен парк Врачански Балкан. Наред с това тази територия е едновременно Защитена зона по директивата за местообитанията (ЗЗ BG0000166 „Врачански Балкан“) и по директивите за птиците (ЗЗ BG0002053 „Врачански Балкан“). Почти същият обхват има и район "Врачански Балкан" като един от основните райони за пеперудите в България. Левият бряг на река Искър над 90% е зает от карстови терени. Ценни местообитания са: букови, дъбови и смесени гори, сенокосни ливади, сухи тревни и храстови съобщества върху варовик, хазмофитна (скалолюбива) растителност върху карст, неблагоустроени пещери, извори, реки, естествени еутрофни езера. Предмет на защита са: бозайници (вълк, пъстър пор, лалугер, видра), земноводни и влечуги (жълтокоремна бумка, , обикновена блатна, шипоопашата и шипобедрена костенурка, голям гребенест и северен гребенест тритон), риби – черна (балканска) мряна, обикновен щипок, европейска горчивка, балкански щипок. На територията на Врачански Балкан се срещат 30 вида прилепи от всички 33 вида обитаващи страната. Всички те са защитени от закона. Врачанският Балкан е важно местообитание на редица дневни и нощни грабливи птици. Сред най-атрактивните са лешоядите - белоглави и черни, които достигат до около 100 птици и се размножават успешно по скалите на парка. Районът е един от най-важните обекти в България за 5 вида гнездящи грабливи птици.
Това са орел змияр, белоопашат мишелов, ловен сокол, сокол скитник и бухал. Скалният орел също имат добра гнездова популация в района. Варовиковите склонове на планината се обитават и от други скалолюбиви птици – бързолети, скална лястовица, скалолазка, хайдушка гарга, планински кеклик и др. На територията на парка са установени общо 181 вида птици.
Флората на ПП „Врачански Балкан” включва над 1100 вида висши растения, което е 28% от българската флора. Сред тях има много редки и ендемични видове. Най-редките видове са люспесто изтравниче (Asplenium lepidum), келереров центрантус (Centranthus kellereri) и велчево плюскавиче (Silene velcevii). В парка се срещат десетки видове орхидеи.
Десният бряг на р.Искър от с.Бов до с.Лютиброд е Защитена зона по директивата за местообитанията (ЗЗ BG0001042 "Искърски пролом-Ржана) и район "Искърски пролом" един от основните райони за пеперудите в България. Зоната на Лютиброд и Черепиш изцяло е карстова, като варовици се срещат и в района на с.Лакатник. По останалата част от десния бряг на р.Искър скалите са почти изцяло силикатни. Ценни местообитания са: букови, дъбови и смесени гори, сенокосни ливади, сухи тревни и храстови съобщества, хазмофитна (скалолюбива) растителност върху карст и силикатни скали, неблагоустроени пещери, извори, реки.
Предмет на защита са: бозайници (редица видове прилепи, вълк, пъстър пор, видра), земноводни и влечуги (жълтокоремна бумка,
