Миланово-Старо село-Свражен

Маршрутът започва от центъра на с.Миланово. Тръгва се от площадчето по улица, която върви право на изток (това е дясната улица от двете които се разделят под остър ъгъл). Движейки се все по кривиличещата ул.Староселска постепенно се изкачваме и достигаме Т-образно кръстовище. Там завиваме наляво и веднага след това в дясно между селските дворове започва неасфалтиран път. Пътят често е кален и с наводнени коловози. След само около 200 метра пътят започва постепенно да се губи и при навлизането в наклонена ливада вече се превръща в пътека.

• read more

  В долния край на поляната има непресъхваща чешма. След нея пътеката навлиза в стръмен дол като се движи по левия му склон. Тук през пролетта може да видите различни орхидеи и други горски цветя. След още десетина минути додене по скалистата пътека пред нас се показват къщите на махала Старо село. Пак навлизаме в храсталаци и след малко вече сме в центъра на изоставената махала. Сега в нея няма постоянни жители, но в миналото тук е възникнало село Осиково (сега Миланово), а на поляната, на която излиза пътеката е било училището. До тук ходенето е малко повече от половин час. Щом слезете при първата къща на Старо село ще видите земен път. Надясно на 30м се намира селската чешма, а маршрутът продължава наляво. След 20м ще видите кръстопът. Наляво пътят се изкачва обратно в Миланово, а наляво поема към по-далечните махали на селото. За 5 минути се достига обширна ливада с беседка до пътя. Там е средновековната църква „Св. Рождество на Пресвета Богородица“. Тя е реставрирана, а частично запазениете стенописи са почистени и консервирани. Съвсем скоро след църквата трябва да напуснем пътя надясно през ливадите. Спускайки се диагонално без пътека достигаме храсталака в дъното на дола. Там между храстите има пролука и може да пресечем и да се изкачим малко на отсрещния скат. Следва кратко преминаване през обрасла поляна успоредно на дола. На юг поляната се стеснява. В най-тясната част вече се вижда пътеката. Скоро тя се разширява и се превръща за малко в стар коларски път ограден отгоре с останки от каменни дувари. Нататък следва само слизане по дола със звучното име Сапачур чак до шосето край р.Искър. Навлизаме в гора и след няколко минути вече се чува водата, течаща в ляво от нас. Пътеката излиза за кратко на силно обрасла поляна със стара пейка и информационна табела. След нея за първи път се налага да пресечем потока. До тук сме изминали около 2/3 от маршрута. След 5 минути има второ мостче. Точно тук от ляво към потока се влива друг и пътеката продължава надолу по течението. От тук нататък няма разклонения и няма как да сбъркате пътя. Подгответе се за 6 пресичания на потока без мостчета. Пътеката почти изцяло е в гората. Ще преминете покрай останки от воденица, стара варница и няколко каптажа. Едва на края (минута преди да излезете на шосето) ще минете по мост.
  През пролетта потокът е доста пълноводен и пресичането може да е предизвикателство. Носете си щеки, помагат. През лятото на места водата се губи и пресичането без мост не е проблем. Участъкът непосредствено след чешмата (между Миланово и Старо село) през лятото е доста обрасъл с трева и пътеката почти не личи. Ако решите, може да слезете до Старо село вместо по пътеката по земен път с дължина около 2км, който води право до църквата. За целта вместо да хванете пътеката, продължете още 50м по улицата и на първия ляв завой ще видите земния път, който започва отдясно на асфалта и слиза стръмно надолу.
  След църквата в махала Старо село, след отделянето от пътя следва участък от около 500м, който е силно обрасъл с висока трева и през лятото пътеката изобщо не личи. Следвайте GPS трака и и указанията и скоро ще излезете на пътеката.
  

Времетраене:

2:20 часа

Дължина:

5,9км