В Свинската дупка се среща едно рядко паякообразно - Paralola buresi. Видът е описан през 1951г и до скоро е познат само от пещерите в Лакатнишките скали. През 2014г е открит и в пещерите край с.Гинци, Понор планина. В Свинската дупка са правени сондажни разкопки от учителя-историк Й. Шопов. Освен рецентната(съвременна) фауна в нея са открити много останки от пещерна мечка. В това отношение тя представлява истинска гробница на мечки.
Според преданията на местното население някакъв свинар си загубил свинете близо до гара Лакатник и след дълго и уморително лутане ги намерил чак на входа на Леденика до Враца. Оттогава името на дупката е останало Свинската. Всъщност това е една от най-широко разпространените легенди и може да я чуете почти във всяко населено място, близо до което има пещери. Нерядко менящите се според района, където се намира дупката, животни или животновъдството, “прекосяват” под земята границата и се появяват я в Гърция, я в Турция, но най-често в Сърбия.
Има и друго подобно предание за Свинската дупка. Според него по време на Турското робство хората се страхували да пътуват по пътищата към Враца, но се налагало понякога да ходят на пазар за стоки, които не можели да произведат сами. Тогава се събирали на групи и минавали през Свинската дупка. Страхували се да влизат там сами в тъмната пещера, осветена само с главни (факли). След един два дни ходене излизала над Враца. По-късно срутище затворило този път.
Пещерата се намира на около 2.2км северозападно от гара Лакатник. Нейния вход се разкрива в основата висок скален венец, на левия географски бряг на р.Петренска. Входът има почти триъгълна форма и размери: ширина 6.85м на височина 2.70м. Вижда се добре още от моста при водослива на реките Петренска и Пробойница. След входа се попада в полусветло предверие в което си личат следи от археологически разкопки. От входа тръгва права галерия дълга около 140 метра. Средната височина на галерията достига до 3.50м, а на места ширината и е 8 м. Липсват вторични образувания. Във втората половина от пещерата галерията прави серия от остри завой на зиг-заг, докато се достигне крайната зала. Тук се появяват наслаги от влажна глина и множество гравитационни блокове по пода на галерията. Пещерата е топла и влажна, представлява целогодишно убежище на единични екземпляри прилепи.
-
read more
изходен пункт:





