Ритлите

Обявени за защитен природен обект с национално значение с цел запазване на уникални скални образувания. Представляват група скални образувания на левия бряг на р.Искър, над с.Лютиброд – четири почти успоредни отвесни скални стени. Започват почти от самата река, стърчат над нея на 50-80 м и се издигат по склона. Дължината им варира от 200 до 400 метра, а дебелината от 2,6 до 7 метра

• read more

  Първият, който описва Ритлите е унгарският пътешественик Феликс Каниц през 1873 г. Освен описание той ни е оставил и гравюра на скалите и развалините покрай тях. Така Ритлите стават достояние на централно европейската общественост. Малко по-късно виенският професор Франц Тула прави първото по-подробно геоложко описание. Белите аптски варовици са се образували преди 120 милиона години, когато районът е бил дъно на море. После пластовете са се завъртели вертикално и тяхното бавно рушене е направило възможно образуването на изключителния природен феномен.
  Скалните стени, наричани „Литри” или „Ритли” (страничните капаци на каруца) представляват вертикални пластове от здрави скали, издигащи се над околните склонове. Основата им е на нивото на р.Искър на надморска височина 250м, а нагоре по склона достигат до 850м н.в. Образуването им се дължи на различната ерозионна устойчивост на пластовете. Най-здрави са пластовете от варовици, песъчливи варовици или варовити пясъчници, а най-неустойчиви са мергелните прослойки. Така в резултат от неравномерната ерозия, по-здравите пясъчници и варовици са се запазили като високо стърчащи вертикални стени, а по-неустойчивите мергелни и глинести прослойки между тях са отнесени от водите.
  Това е първият защитен геоложки феномен в България, обявен за природно-историческо място и заведен под №2 в стария Регистър на природните забележителности още през 1938 г. Непосредствено до скалите се намират останки от древното селище Коринтград (Коритенград), ранно-християнска трикорабна базилика – V-VI в. и църква „Св. Георги” – X-XII в.