Искър (в античността на латински: Ескус (Oescus) по името на римския град Улпия Ескус край устието на реката) е най-дългата изцяло българска река. Река Искър извира от Рила планина като събира водите на Черни, Леви и Бели Искър. За начало на реката се приема сливането на реките Черни Искър и Бели Искър на 1047 м н.в. Дължината на река Искър след тяхното сливане е 340 км, а заедно с р.Бели Искър е 368км до устието си. Река Искър се влива като десен приток в река Дунав на 25 м н.в.
Площта на водосборния басейн на Искър е 8646 км2. Средногодишен отток при входа на Дефилето (гр.Нови Искър) е 23,30 м3/с. Река Искър е единствената река в страната, която извира от Южна България, но пресича Стара планина и се влива в р.Дунав. На нея е изграден най-големия язовир в България – яз.Искър.
