Турската войска пресича реката и се придвижва по следите на четниците. При кошарата се завързва битка. Пада убит водачът на башибозука, но силите са неравни. В боя само двама четници успяват да се спасят. Останалите са убити заедно с двете овчарчета. Четниците са обезглавени, а главите им са побити на кол и разнасяни по селата да плашат раята. Турците тръгват същия ден с главите на въстаниците към Ботевград. Вечерта стигат до Скравена, където изкарват за назидание цялото население да види набитите на кол глави на десетимата четници. Пристига от Орхание (Ботевград) каймакам Саадетин ефенди. Местните първенци, които са били членове на тайния революционен комитет, с подкуп успяват да измолят главите да останат в селото и да бъдат погребани. Жени от селото ги измиват, повиват в кърпи и останките на десетимата четници са погребани в присъствието на тримата свещеници в двора на църквата в Скравена. През 1930г костите са извадени и положени в църквата, а през 1982г е изградена специална сграда-костница, в която са изложени черепите на десетимата Ботеви четници. Второто отделение, водено от Димитър Икономов, също влязло в бой около Лютиброд, но успяло да се изтегли срещу течението на реката и я прегазило на 3 юни (22 май стар стил) с намален състав от 21-22 четници. Преминало през с.Игнатица, Врачанско, отделението достигнало на 24 май околностите на с.Литаково, Ботевградско. Там четниците се лутали в дъждовното време до 9 юни (28 май стар стил), когато били принудени да се предадат на турската власт. Отделението с предводител Никола Войновски (около 45 човека) успяло да премине р.Искър при с.Зверино на 4 юни (23 май стар стил) и на следния ден навлязло в Ботевградския балкан. На 28 май същото отделение, за да се придвижва по-лесно, се разделило на 2 групи: едната водена от Войновски, а другата – от Петър Хаджидрагнев, от Русе. Групата на Петър Хаджидрагнев имала намерение да се отправи към Сърбия, но още на същия ден след битка под вр.Мургаш с потеря, изпратена от София, няколко четници са убити, а останалите се разпръсват в Балкана. Групата, водена от Войновски, минала през Етрополския балкан – оттам до Троянския балкан. Самият Войновски е убит на 28 юни 1876 г. край с.Шипково. Последните хора от групата му били открити и заловени към с.Бели Осъм, Троянско. С това завършил и бойният път на Ботевата чета.
След убийството на Христо Ботев на 1 юни възникнал въпросът: накъде да продължи остатъка от четата – към Сърбия или на изток, по Балкана, за да се съедини с въстаниците от Тракия, за които се вярвало, че се бият с турците. Надделяло второто мнение и четата, водена от Никола Войновски (избран за воевода след смъртта на Ботев), се отправила на изток, към р.Искър. На 2 юни 1876 година (21 май по стар стил) остатъкът от четата слиза към р.Искър. Пред с.Лютиброд и Черепишкия манастир, четниците били пресрещнати от турски войски, а зад гърба им вървели черкези. На това място било взето решение четата отново да се раздели на 3 отделения, водени съответно от Георги Апостолов, Димитър Икономов и Никола Войновски. С Георги Апостолов тръгнали 11 четници като целта им била да слязат да пресекат река Искър и да се отправят към вътрешността на страната. Те се спускат по стръмния Рашов дол и достигат реката. Там като виждат, че бродът вече е заварден от турците – башибозук и редовен аскер се връщат обратно до кошарата на баба Мария Цоловска от Лютиброд. Заварват две овчарчета – Петко Цоловски и Герго Кьопчов.
-
read more
