Пътят започва в най-високата част на селото – припечни каменисти поляни, където според местните цъфтят първите кокичета и минзухари. На запад от пътя склонът се спуска към Искъра. Поляната завършва със отвесен скален венец. Наричат я „Дивата череша“ и от нея се открива уникална гледка към Ритлите, Рашов дол, Черепишките скали и реката. По нататък пътят преминава през двата последователни скални гребена. Вторият е висок над 20м и за да мине трасето на пътя в скала е изсечен проход колкото да мине една каруца. Оттам и името на местността „Просечен камък“ или „Пресечен камик“. На височина около 5 метра има стар надпис от времето на прокарване на пътя (1881 г). Почти хоризонтално се достига седловината под Шишманово кале.
Черепишкият манастир няколко столетия е бил почти откъснат от близките селища поради особеностите на местоположението си. Това е търсено умишлено от неговите създатели и обитатели заради смутните времена на създаване и съществуване на светата обител. Към 1870 година се появява нуждата от по-удобна връзка с разрастналото се с.Лютиброд, което тогава вече има население около 1000 души. Инициатор за прокарването на нов коларски път от селото към Черепишкия манастир е тогавашния игумен Епифаний, който е родом от Лютиброд.
изходен пункт:
Login
0
Leave your comment here...x






