Оселна

Селото е разположено по стръмната долина на старопланинската рекичка Ржана, която е десен приток на р.Искър. На юг от селото върху естествено защитена висока тераса са развалините на средновековната българска крепост Градо̀.
Няколко са преданията за заселването на селото, а някои от тях обясняват произхода на неговото наименование.
Според една легенда по време на робството селото е пострадало от чумна епидемия и е било възобновено преди 300–400 години от жители на селото Осеновлаг. Те се заселили при оцелелите местни родове и дали името на селото.
Според друго предание през турско робство няколко семейства, майстори на шиници, от селата Осеновлаг и Лакатник се преселили в горната част на долината в местността Лаго, а друга част – в местността Тарапаната. От името „осеновци” и „оселци” е наречено и селото махала Оселна.
Преданията разказват и за някой си дядо Димитър, който тръгнал от Влашко да дири хубаво място за стадото си. Той се заселил в Заграднята, после се местил на Влашка поляна и Влашко торище, където останал.

• read more

  Името на селото се споменава в тимарски регистър от 1612 г. като с.Осел към каза Извражда (Враца). В списък на свещениците във Врачанската епархия, съставен през март на 1826 г. от село Оселна са записани цели четирима - поп Йоан, поп Цеко, поп Атанас и поп Константин.
  По дължината на Ржанска река в миналото е имало много воденици, валявици, тепавици и дъскорезници, някои от които са запазени и до днес. Седем са мостовете, които свързват жителите от двата бряга на реката, и голяма част от тях са стари.
  Училището е създадено след Освобождението през 1891 г. в сградата на бившия конак, като отначало има само една класна стая. През 1930 г. на същото място е построена нова училищна сграда с доброволен труд на местното население. През 50-те години в училището, което тогава е до 7 клас се обучават над 100 деца. Закрито е през 2006г. Една характерна особеност за селищата от района на дефилето са оброците. Те се поставят във важни за общността места – местности с обработваеми земи и трайни насаждения, при извори, мостове, вековни дървета – с цел да осигурят свръхестествена защита. Оброчища често се разполагат на древни предхристиянски култови места и самата обредност включва частично смесване на езически и християнски традиции. Според народните вярвания всяка част от селското землище: лозята, нивите и ливадите, имат свой стопанин - светец. Той ги закриля от пожари, градушка и наводнения. В знак на благодарност, на този светец в определен календарен ден се принася жертва - курбан, и се устройва празненство с песни и игри. Оброчните места се отбелязват с култови знаци: голям камък, каменен или дървен кръст, каменни плочи, колони. Почти винаги оброците се честват пролетно и лятно време. Има общоселски оброци – един или два, които се почитат и отбелязват от цялото население, но освен тях може да има махленски и родови оброци. Посегателството върху оброчните места е забранено и според поверието Господ наказва виновника. През 2017г в землището на село Оселна са документирани тринадесет, в Зверино 15, а в Игнатица цели 18 оброка. Половината от тях са в границите на населената част от землищата, другите – по високите места, в лозята и кошарите. Интересно е че има оброци, които са местени през последното десетилетие на ХХ в. на нови места и дори в дворове на частни домове, само и само да не бъдат „изоставяни”. На част от оброците старите, повредени от времето или от иманярите, кръстове са подменени с нови или до старите са добавени нови бетонни или каменни. Службата на други пък е преустановена и подновена през последната четвърт на миналият век. Всички оброчни знаци, наричани от местните „паметници” са обърнати на изток, независимо колко пъти и къде са местени или подновявани. Жертвеното животно (винаги мъжко - вол, овен, агне, петел) се коли на място в деня и там се готви В миналото целият ритуал се е спазвал – прекаждане на животното, клане и готвене на място, осветяване на храната, хляба и водата. Всичко това се върши в деня на курбана. Храната се раздава на присъстващите за здраве.