Оплетня

Според авторите на популярния сборник „Българското село”, издаден през 1930 г., „името си е получило от лъкатушната и непроходима балканска местност Оплетня”. Начинът на изграждане на къщите, оплетени от лескови пръчки, дава и името, твърдят днес неговите жители. Според трета легенда името на селото идва от тъмните векове на робството, когато турци оплели косите на една непокорна мома за най-голямото дърво. Основният поминък били риболовът, планинското животновъдството и земеделие, както и рударството – характерно за селищата от региона.
Селото е разположено в полите на южния склон на Врачанската планина. Започва от долината на река Искър и „пълзи” нагоре по стръмната долина на река Бяла вода. Историците смятат, че землището е обитавано от траките, а днешното село датира от преди XIV в. В турски документи от XVI в. се среща като село Оплатна и със сегашното си име.

• read more

  Според преданията селото е възникнало през XVIII в. По реката имало воденица, където стопанинът Стоян Цокол живеел с тримата си сина. Всички земи наоколо били собственост на двама турци. Те дали пасищата за ползване на Стоян Войчов от с.Осиковица. Той не могъл да се издължи и турците искали да му вземат добитъка. След дълги молби те склонили да му оставят животните, но ако се премести за постоянно със семейството си в района. Той дошъл в Оплетня със седемте си сина. Така се зародили големите родове Войчовци и Цоколовци. По същото време тук на по-скрито място се преселил от Осиково (Миланово) и основателят на Тужарите. Поради малкото землище селото е „събрано“ – няма махали. След убийството на Ботев трима от четниците тръгват на запад към Осиково (Миланово). Преминават през Каличина бара (Пършевица) после по билото над Кобилини стени и се спускат по хребета към мах.Русинов дел. Там стигнали до Семовата кошара. Няколко дни ги хранили баба Мина Митровица и мъжът ѝ Димитър Семов. Страхувайки се от това опасно гостоприемство Трифон Семов (техен съсед и племенник) предложил да отведат комитите по-далеч, уж на по-безопасно място. Заедно е друг свой роднина Трифон завел тримата четници в Топлата дупка в скалите над махалата. Още докато ги водели Трифон прошепнал на другия да вземат да ги убият, но той категорично отказал. В Топлата дупка комитите престояли няколко дни, снабдявани от Трифон с храна, която им пращали баба Мина и свекърва ѝ. После тримата помолили Трифон да ги преведе през Искъра, за да могат да продължат към Ботевградския Балкан. Той им обещал да ги заведе до ладията, която пресичала реката край Оселна – ладиярят му бил роднина и нямало да има проблеми. Междувременно Трифон слязъл в Оплетня и съобщил на първенците в селото, че има комити и мисли да ги обади на турците. Те се опитали да го разубедят, но той не се отказал от намеренията си. След още няколко дни слязъл пак в Оплетня и се явил пред бюлюкбашията в присъствието на няколко от българските първенци. Трифон Семов настоявал турчинът да прати хора да заловят четниците, но бюлюкбашията се уплашил, че ако има престрелка може някой от подчинените му да загине и рекъл на Трифон Семов да каже на комитите да бягат далече от селото. Предателят обаче не се отказал и заплашил, че ще се оплаче на каймакамина във Враца. Тогава турчинът се решил да прати хора и се уговорили с Трифон да вкара тримата четници в засада на другата вечер. Да, но докато вървели надолу, тримата се усъмнили и били нащрек - залегнали, а Трифон паднал пронизан от турски куршум. Двамат по-млади четници се спуснали към реката в храсталаците, но на другата сутрин ги открили и обезглавили. Сега там над шосето преди Оплетня има паметна плоча. Третият четник Сава Въчовски от Драшан избягал нагоре към Осиково. Турците го видели на другия ден, но един от местните му помогнал като заблудил преследвачите и Сава се измъкнал само леко ранен. После се скрил в една от осиковските кошари, но за по-сигурно го отвели на кошарата на един овчар от Оплетня под Кобилини стени. Там няколко месеца се крил. Есента един турчин от Враца, който имал ливади в съседство, търсел овчар, който да заведе стадото му до Цариград. Препоръчали му Сава и така четникът станал слуга на Исмаил Ага. Не само това, ами и на следващата година пак ходил с овцете до Цариград. Там го заварило Освобождението.