Лакатнишки скали

Лакатнишките скали са обявени за природна забележителност през още през 1966 г., а след 1989 г. са обявени за защитена местност. Също от 1989 г. скалите са включени в създадения тогава Природен парк Врачански Балкан. Популярните в най-ново време под наименованието „Лакатнишки скали” скални образувания са всъщност в землището на с.Миланово и са наричани Ръжишкио камик (по името на най-близката махала). Живеещите в Лакатник пък го наричали Осиковскио камик, познат и като Осиковската стена. (Осиково е старото име на с.Миланово).

• read more

  На върха на скалите се издига масивен паметник, облицован с местен камък, построен в памет на загиналите участници в Септемврийското въстание през 1923 г. На един от тях (Милан Петров) през 1950 г. е прекръстено село Осиково (сега Миланово). Всъщност Милан Петров не е участвал в Септемврийското въстание, но тъй като брат му Симеон е водач на местните въстаници, Милан е арестуван и разстрелян за назидание. Тук през лятото на 1931 г. за първи път в България е било употребено алпийско въже за изкачване на скали от Александър Белковски, Георги Стоименов и Никола Чипев. Те изкачили на свободно въже скалите вдясно от паметника - т.н. “Дворци” и “Прозореца”. От 1934 г. край гара Лакатник започва катерене и осигуряване с клинове и карабинери. До 1939 г. били прокарани повечето от най-популярните и сега турове по скалите над Алпийска поляна. В годините след Втората световна война скалите край гара Лакатник се превръщат в любимо място за тренировка на алпинистите и пещерняците от София и близките населени места. Една от най-запомнящите се гледки от жп линията е на червената къщичка висяща високо на отвесните скали. Това е малък алпийски заслон, наречен „Орлово гнездо“. Заслонът е построен през 1938 г. след историческо изкачване на североизточната стена на Мальовица от алпинистите от Българския алпийски клуб Коце Саваджиев, Георги Стоименов, Георги Ценев и Тодор Божков-Тарзан. Докарали са къщичката от София разглобена и я монтирали на метални профили закрепени към скалата. През 2000 г. заслончето е обновено и разширено с 20см, за да могат вътре да легнат и по-високи хора (преди това е широко само 180см).