Лакатник

Районът е населен от древността, но името Лакатник се споменава за първи път през XVII в. в османо-турски документи. Произходът му е неясен. Най-вероятно идва от „лъка“(лака) - ниско място край река, ливада. Край селото има няколко такива топонима - Липова лака, Чумина лака, Гръцка лака и Лаките на билото. Според втора версия името идва от завоя на р.Искър, който се извива като лакът. Подобна е и версията, че „Лакатник“ идва от глагола „лъкатуша“.

• read more

  Селото през турското робство се е състояло от много разпръснати махали и колиби. От предание се знае, че 1778г и 1830г е имало чумни епидемии. След първата в селото останали само 9 семейства. Споменът за онова време носят доста имена на местности около селото - м. Бежанията, Мортатица, Чумина лъка.
  В 1878 г. русите направили преброяване на населението, за да установи състоянието на страната след войната. Според него в с.Лакатник имало 188 български къщи. 584 мъже и 530 жени. 1050 рала обработваема земя и 620 коси ливади. Мерните единици са интересни. В Сверозападна България през Средновековието често площта на нивата се мерела според това за колко дни може да я изоре чифт волове, а за ливадите – колко за колко дни може да я окоси един косач. Добитък 81 вола, 208 крави, 80 коня, 2152 овце, 2065 кози, 40 свине, 42 коли и 75 товари –двуколки коли. След Освобождението населението бързо се увеличава. За това особено спомага изграждането на ж.п. линията през 1897г. Започва масово преселване на жителите в близост до линията и скоро се оказва, че населението в махалата край Искъра е по-голямо от това на село Лакатник. След преврата през 1934 г. и последвалите реорганизации на административното деление на страната, с.Лакатник е включено в Бовска община. На това крайно несправедливо решение реагира цялото население като изявява желание да стане част от община с.Осиково заедно с Дупни връх (Дружево), Губислав и Оплетня, които са били във Врачанска околия. Искането не само било удовлетворено след два месеца, но новата община е със седалище гара Лакатник. В началото на 1945 година общината в гара Лакатник преминава към Софийска околия заедно със селата Лакатник, Губислав и Оплетня. Първото училище в селото е открито през 1893 г. в стая в турския хан, а после в кръчмата на Георгинци. През 1899 г. Стоян Ценов, народен представител от района, издействал помощ от държавата и било построено голямо училище до църквата. Дървения материал бил докаран от местните жители чак от Искрец. Отначало учениците седели на пейки покрай стените. После били направени дълги чинове за по 8 деца. Пишели на каменни плочи с калеми, а после триели написаното с парцал. Стоян Ценов е направил много за развитието на селото. Преди да стане депутат е бил кмет на селото. Освен за училището, той допринася за направа на каменния мост над р.Искър (строен от италианци 1897-1898 г.) и пътя от гара Лакатник до село Лакатник. По негова инициатива е издигнат и паметника на загиналите в Балканската и Междусъюзническата война.
  Сега селото е с население под 100 души. Село Лакатник е изходен пункт за х.Тръстеная. През селото преминава маршрутът Е3 Ком-Емине.