Коритенград

Късноантичният и средновековен укрепен град Коритенград се намира на левия бряг на река Искър. Укреплението е изградено на стръмния склон между скалните стени на Ритлите. Твърдината има почти правоъгълна форма с максимални размери 312×47м и площ от 13.3 дка. От най-долния край на града до най-високата му точка денивелацията е 119м с почти постоянен наклон. Източната и западната стена на крепостта са самите “Ритли”. Те представляват висока и здрава естествена, скална преграда, като отвесната им височина достига непреодолимите 20-30м.

• read more

  На няколко места по протежението, най- вече на югозападната ритла, скалното образование е с намалена височина и не така непристъпно. На тези места хората издигнали здрави крепостни стени, които са преграждали пролуките. Южната крепостна стена е била издигната в непосредствена близост до реката. Днес останки от тази стена се наблюдават на брега в непосредствена близост до пътеката. От запазени литографии и фотографии от началото на XX век се вижда, че още преди построяването на влаковото трасе през стария град, стените са били в много лошо състояние. Южната крепостна стена е разполагала с най-малко две кули, като едната е била ъглова, а втората е имала правоъгълен план. Ъгловата кула е служила за защита на най-достъпната част от града. В по- късни времена в останките на правоъгълната кула е оформена кошара, което е запазило структурата и до наши дни.
  На разстояние около 30-40м и на около 14м височина спрямо първата стена, е издигната втора крепостна стена. На тази стена се различават основите на две крепостни кули (или 4 големи контрафорса) външни за куртината (стената). Трасето на влаковата линия е прекарано в пространството между две крепостни стени. Втората стена е със зидове дебели над 1.5м, което според нас изключва да са стени на жилища. Пространството между двете крепостни стени, по всяка вероятност не е било застроено а е имало чисто военно предназначение. В този участък склона е най- стръмен и трудно достъпен и вероятно, неговия наклон е включен в отбраната. След втората крепостна стена, нагоре по склона в продължение на около 150м се наблюдават основите на множество постройки. В този участък се е разпростирала основната част на града. Над тези жилищни квартали, вероятно е била разположена още една крепостна стена. Нейната основа е разкрита от иманярски набези. Дали тези останки обаче са от крепостна стена или от някое доста голямо болярско жилище може да се определи само след археологически проучване на обекта.
  Вътрешната част на града представлява правоъгълна цитадела с приблизителни размери 44х30м. Тя заема почти цялата ширина на укрепеното пространство на обекта, като само от североизток е оставен проход от няколко метра до скалите, през който да се минава. По всяка вероятност цитаделата е била допълнително укрепена с няколко бастиона. Вътрешността на това укрепено пространство е много гъсто застроена, като на терена се намират много фрагменти от фина гледжосана керамика. Северозападно над цитаделата, терена рязко намалява своя наклон и на разстояние 27м от нея е изградена крайната северозападна стена на града. Тя е с дебелина от 2.8м и е градена, както и останалите стени- лицата от правилно обработен местен, варовиков камък, споен със здрав бял хоросан, а вътрешността- от по- дребни камъни и трошляк, споени с бял хоросан. Над насипите градежът е запазен на височина от 1м. По нейното протежение на едно две места се наблюдава значително струпване на камъни, което вероятно са останки от крепостни бастиони или кули.
  След тази основна стена следва стръмна седловина, която допълнително е оформена като крепостен ров. Пред този ров се забелязват следи от допълнително укрепяване, което обхваща правоъгълно пространство с размери 50х30м. Това предградско укрепление е било значително по-слабо защитено с тънка стена с дебелина 1.3-1.5м градена от камък без спойка. Освен, като допълнителна преграда за евентуалният нападател, това предграско укрепление, вероятно е играло ролята на военен лагер в мирно време. Подобни предграски укрепления се наблюдават и в други крепости от средновековието.
  От най- високата точка на Коритен град има прекрасна видимост по поречието на река Искър и пряка видимост с разположената на отсрещният бряг крепост „Шишманово кале“. Североизточно от крепостта разположена между „Ритлите”, се намира предградие, част от Коритен град, което заема площ от около 40 дка, като в определен период (най-вероятно между IV-VI в.) също е било укрепено. То е било използвано вероятно до края на XV-XVI в. Има вероятност при археологически разкопки да се окаже, че градът всъщност възниква в пределите на предградието, но след готските и славяно-аварските нашествия да се е преместил между Ритлите. Със сигурност през Средновековието градът е бил свит само до укреплението между Ритлите и малкото неукрепено предградие.