• 1. Кое е подходящото време за посещение на Искърското дефиле?

    Искърското дефиле има много разнообразен характер и изложение на склоновете и затова може да предложи интересни и приятни преживявания през всички сезони. Определено най-малко подходящ сезон е зимата. Тогава основно се посещават пешеходните маршрути по левия бряг на Искъра (към Кобилини стени и около Лакатник) както и кръговия маршрут Просечен камък. Риболовът по реката също е популярен и през зимните месеци. Останалите сезони се подреждат по привлекателност в низходящ ред: пролет, есен, лято. През пролетта могат да се посещават всички забележителности и да се практикуват всички outdoor активности. За есента важи същото с изключение на рафтинг поради маловодието на реката. През лятото (поради по-малката надморска височина и високите температури) за туристите атрактивни са основно местата покрай река Искър и по десния бряг на реката където може да се намери повече прохлада (Петренски дол край гара Лакатник, комплекс Оазис (басейни и къмпинг) в с.Зверино, рибарника в с.Оселна, Черепишкия манастир и манастира Седемте престола).

  • 2. Как се определя трудността на маршрутите?

    Всеки маршрут има оценка за трудност от 1 до 12. Тя се състои от три компонента, всеки от които има стойност от 1 до 4. Компонентите са продължителност, денивелация и сложност. Сумата от оценките на тези три компоненти дава общата трудност на маршрута.
    • 3-5 лесни
    • 6-7 средно трудни
    • 8-10 за напреднали
    • 11-12 екстремни

  • 3. Има ли банкомати в Дефилето? Можем ли да платим на ПОС терминал?

    В селата по Дефилето има банкомат само в с.Зверино, но често се случва да е повреден. Иначе банкомати има в гр.Мездра и гр.Своге. В комплекс Оазис, с.Зверино може да платите с банкова карта, но на рибарника в с.Оселна не (защото няма GSM сигнал).

  • 4. Безопасно ли е да влизаме в пещери?

    Ако сте се занимавали със спелеология – да. Ако знаете какво да очаквате в конкретната пещера – да. В противен случай не е препоръчително да влизате в непознати пещери. Много от пещерите са пропастни и в тях има различни по дълбочина отвеси. Някои от пещерите са лабиринтни, дълги стотици метри и има опасност да загубите ориентация. В някои пещери има хлъзгави и кални участъци както и лабилни камъни. Пещерите по Дефилето са бедни на образувания с изключение на няколко трудно достъпни, за които е необходимо специално оборудване. Избягвайте да влизате само на светлината от телефон и е добре да имате резервно осветление.
    В допълнение някои от пещерите са прилепни убежища. Всички видове прилепи са защитени и не бива да се безпокоят (особено през зимата и в периода юни-август).

  • 5. Можем ли да срещнем диви животни в района?

    Да. Но това не представлява опасност за Вас. Повечето диви животни са предпазливи и избягват срещи с хората, затова няма и да разберете, че са наблизо. В 99% от случаите човекът е заплаха за тях а не обратното. Във района няма мечки. Все пак е възможно да срещнете змии. Единствената отровна змия в Дефилето е пепелянката. Тя има характерна тъмна зигзагообразна линия на гърба и рогче на муцуната, главата и е триъгълна, а тялото на по-едрите е доста дебело. Ако не я настъпите, не я дразните и опитвате да я хванете, тя ще избяга. Просто я заобиколете.
    Целият ляв бряг на р.Искър и склоновете на Врачанския Балкан попадат в границите на Природен парк Врачански Балкан. Това значи, че е забранено улавянето, безпокойството и убиването на животни. В това число освен птиците и бозайниците, влизат змии, гущери, костенурки, жаби и насекоми. Сред тях има редки и защитени видове, затова не ги пипайте или премествайте, така само ще им навредите.

  • 6. Какво да правим ако изгубим пътеката?

    Най-добре е да спрете и да се опитате да се ориентирате къде се намирате. Ако умеете да си служите с GPS и имате трак на маршрута опитайте да определите накъде е пътеката. Ако не сте сигурни по-добре се върнете обратно, докато стигнете познато място или маркировка. Ако съвсем изгубите ориентация или не можете да продължите поради някаква причина, застанете на безопасно място и се обадете за помощ. Изчакайте да ви намерят, не вървете напосоки. Районът макар и на малка надморска височина, е пресечен и ако не внимавате лесно може да попаднете в затруднено положение. Не следвайте случайно открити пътеки. Има много пътеки на диви животни или коне, които водят към непроходими участъци. Има и стари неподдържани пътеки, които макар за известно време да са добри, скоро може да се изгубят.

  • 7. Какво да сложим в раницата за ходене из Дефилето?

    Нищо специално. Но в никакъв случай не забравяйте вода и течности. Районът особено в частта, която попада в рамките на Врачанския Балкан, е много суха и почти липсват извори и чешми извън населените места. Носете си слънцезащитни средства, билата са открити и ако предвиждате по-дълго ходене ще сте изложени дълго на слънце. Не подценявайте дори късите маршрути и ходете със затворени обувки (не сандали, кецове и чехли) – има пепелянки, а много от пътеките са каменисти. Носете си връхна дреха, макар и не много високо, по билото често е ветровито. Носете си зареден телефон. Потърсете си предварително GPS трак на маршрута. Но не разчитайте изцяло на навигацията, защото в някои от дълбоките долове и особено под високите скални отвеси няма GPS обхват или позиционирането е неточно. Щеки ще ви трябват рядко. Няма нужда да мъкнете с вас брадви, мачете и други подобни. Макар да има много диви места, ако попаднете в такива, това едва ли ще ви помогне.

  • 8. Трябва ли ни предварителна подготовка, ако ще ходим без водач?

    За маркираните маршрути не е необходима особена подготовка. Но най-малкото проверете нормално колко време отнема, през какви местности минава, някакви характерни места и разклони по пътя. Непременно кажете на някой, че смятате да тръгнете по този маршрут и кога предвиждате да се приберете. Заредете си телефона.
    Ако ходите по немаркиран маршрут потърсете GPS трак (може някой да е минавал вече по същия път). Проверете кой пътеки и пътища са наблизо, за да можете при нужда да ги използвате.
    Имайте предвид, че районът (особено от страната на Врачанския Балкан) е беден на вода. Носете си достатъчно течности, съобразени с дължината на прехода. Някои от старите чешми и извори са пресъхнали или пресъхват през определени месеци.

  • 9. Как са маркирани/означени пътеките?

    Част от маршрутите са маркирани със стандартна лентова туристическа маркировка. Тя представлява две бели ивици с една цветна между тях )червена, синя, жълта или зелена). Често може да видите маркировка от една бяла и една черна ивица или черно кръгче с бяло около него. Това са маркировки на горските и не са пътеки. Ако видите една бяла и една червена ивица, това също не е пътека, а граница на защитена територия (в случая природен парк Врачански Балкан). С цветни кръгчета (най-често сини или оранжеви) са означени дървета, които ще се секат.
    На някои участъци пешеходни и веломаршрути минават по едно и също трасе. Веломаршрутите са обозначени с цветен триъгълник.
    Някои по-къси маршрути са маркирани само със стрелки или табели.
    В описанията на маршрутите, качени на сайта, е оказано има ли и каква е маркировката. За маршрути, които не са качени на сайта имайте едно на ум като гледате по-стари карти и пътеводители. Има стари пътеки, по които маркировката не е подновявана и на цели участъци липсва.

  • 10. Какво да не правим когато ходим в планината?

    • Не палете огън на открито през лятото.
    • Не берете диви цветя. Не си изваждайте растения, които харесвате, за да ги засадите в градината. Много от растенията в Искърското дефиле са редки и защитени. Например дивите кокичета са защитен вид. Много от минзухарите също (Да, има няколко вида жълти минзухари и няколко вида лилави). Затова не късайте с лека ръка нещо, защото го има навсякъде. Дори растения, които изглеждат изобилни на конкретното място, може да са защитени.
    • Не вдигайте излишен шум в пещерите и в гората. Там има животни, които отглеждат своите малки. Не викайте, не хвърляйте пиратки и не пускайте музика.
    • Не оставяйте отпадъци след себе си. Носете си по едно пликче, в което да съберете опаковките от храна и напитки. Огнищата не са кошчета за боклук. Скритите под камъните опаковки от вафли не са по-малко боклук от хвърлените край пътя. За да се разложат мокрите кърпички са необходими десетки години, а за найлоновите торбички - стотици години.
    • Не чупете камъни и пещерни образования.
    • Не използвайте щеки когато можете да ги избегнете или използвайте гумени накрайници. Острите им върхове увреждат растителността около пътеките, особено по алпийските ливади.
    • Ходете само по пътеките освен ако няма някакво препятствие. До повечето интересни места има утъпкани пътеки. Ако вървите на един метър в страни няма да видите нищо по-различно. Наистина е по-приятно да ходиш по тревата вместо по прашна пътека, но след 20 или 50 души тревата ще се превърне във втора прашна пътека.
    • Не убивайте змиите. Те не ядат хора, а мишки. Просто ги заобиколете, няма да ви подгонят.

  • 11. Какво може да си наберем в планината?

    • В района има десетки билки. Наберете си билки, но не прекалявайте… Все пак трябва да остане нещо и след вас. Режете билките с ножичка или нож, внимавайте да не ги изкорените.
    • Берете само билки, за които сте сигурни че познавате… Много от билките имат двойници подобно на гъбите. Дори горските ягоди са три вида. А мащерката е повече от 10 вида.
    • Може да си наберете гъби – кладница, пачи крак, манатарки, челядинки, печурки, сърнели и др. Но винаги имайте едно на ум и берете само гъби, за които сте 100% сигурни, че познавате.
    • В планината има плодове – дренки, глог, къпини, малини, горски ягоди, скоруши, трънки, мукина, лешници, орехи. Не яжте диви плодове, които не познавате. Много отровни растения имат червени или черни плодчета.
    • Можете да си наберете различни ядливи растения… Но само ако сте сигурни, че ги разпознавате. Из дефилето и склоновете наоколо има левурда (див чесън), киселец, лапад, див спанак (чувен), коприва и др.

Like this:

error: Content is protected !!