Вазов споделя, че когато влакът спира на станция „Лакатник”, пред очите му се разкрива чудна гледка. ЖП станцията тогава се е намирала срещу пещерата Темната дупка, под сегашното старо училище. Бележката е озаглавена „Милкова ливада”/По това време село гара Лакатник не е съществувало. Местността се е наричала Милкова ливада, а спирката на ж.п. линията „Станция Лакатник”. Самото село Лакатник е било на 8 км нагоре в планината/. Ето цитат от пътеписа:
„Чудни скали от север. По техните страхотно стръмни върхове стърчат уединени камъни, имеющи форма на сфинксове, кумири, пагоди, чудати кули. Въобразявам си, че пътувам из долината на Ин, в Тиролските Алпи. Исполинската стена е чудна. Окото не може да се нагледа на тая игра на природата! Идете, господа, и гледайте скалите при Милкова ливада”. Вазов е впечатлен от Дефилето и освен в пътеписа „Искърски пролом“ още много пъти в следващите години го използва като тема или като фон в свои разкази и стихове.
„Искърът! Той е начертал из самотиите на Стара планина цяла поема от дивни пейзажи, хубави и тайнствени долини.“
Вазов пише пътеписите озаглавени „При шумът на Искъра” и ”Планината се събужда”, в които разказва за своето пребиваване в Черепиш, където пребивава по-дълго време. През юни същата година в пътеписа „По висините и в самотиите” писателят разказва за своето посещение в Лакатник. Наред с прословутите разкази „Дядо Йоцо гледа“ и „Една българка“ Вазов пише в Черепишкия манастир стихотворението „Клепалото бие”. Интересното е, че то всъщност е посветено на друг манастир в Дефилето - манастира „Седемте престола”. Вазов е автор и на стиховете „Екът на Лакатнишките канари” и „Копнеж” (стихотворение за връх Грохотен над гр. Своге), както и разказа „Своге". В Черепишкия манастир Иван Вазов идва през 1899 г. Той се качва на кон във Врачанския Балкан, воден от Цене Койкин от Лютиброд, за да види лобното място на Христо Ботев. През 1907 г. Вазов отново гостува в манастира и прекарва няколко дни в района. Сега в Черепишкия манастир има музеен кът посветен на патриарха на българската литература. Вече в по-напреднала възраст по лекарско предписание Иван Вазов прекарва в Дефилето на чист въздух по двадесетина дни в две поредни лета (1918 и 1919 г.). Отсяда в една от махалите на Бов – Кошущица. Къщата, в която е настанен (собственост на Иван Данчов) местните наричат „Вазовата къща“. Там писателят почивал, правел разходки, сам и с водач, из околните местности и събирал материал за творчеството си.
Иван Вазов е сред първите пътници на линията през Дефилето (март 1897 г.). Вазов е посещавал Лакатник четири пъти, обикновено с приятели. Бил е на разходка из скалите, влизал е в пещерата Темната дупка, ходил е до селото Лакатник.Той е поразен от красивите гледки, които се откриват пред смаяните му очи. Води си пътни бележки, като не пести суперлативите за досега неизвестните за него местности. Възторжените си впечатления публикува в пътеписа ”Искърски пролом”- във вестник „Мир”, година III, бр.372 от 6.IV.1897 г. Пояснява, че пътеписът представлява „Пътни бележки по линията София-Роман”.
-
read more
Login
0
Leave your comment here...x
