Проломът е типична антецедентна долина, образуван чрез всичане на река Искър в издигащата се Старопланинска верига. Преди около 4,5 млн. години река Искър е отводнявала езерото съществувало в Софийското поле към тогавашното море, заемащо Дунавската равнина. При цикличното ерозионно всичане на реката през кватернера се образуват 6-7 тераси, като най-високата и най-старата е на 110-120 m над реката. Някои от терасите корелират с изходите на множеството пещери в склоновете. В пролома река Искър приема притоците си Батулийска река (десен), Дълбочица (ляв), Искрецка река (ляв), Габровница (десен), Златица (ляв) и др. При устията на реките в палеозойските лесно разрушими скали проломът се разширява.
На север от Гара Бов се стеснява и на места придобива характер на ждрело с живописен изглед – при село Лакатник, Черепишкия манастир и село Лютиброд. Склоновете на пролома са силно обезлесени, а запазената растителност е антропогенно изменена. Горите са запазени в ограничени територии. Големи площи от склоновете са заети от бивши обработваеми земи и са подложени на силна ерозия. Често се проявяват сипеи и срутища. При устията си в Искър страничните притоци образуват наносни конуси.
В района на Черепиш са открити над 150 пещери. Повечето от тях са незначителни по размери и сравнително бедни на вторични пещерни образувания. Най-дългата е Черепишката пещера, която е многоетажна, лабиринтна и има обща дължина над 600м. Две от пещерите в района са защитени – Серапионовата (защитена местност) и Новата (природна забележителност).
В района на гара Лакатник са открити около 100 пещери. Почти всички са хоризонтални. Само десетина надвишават 100м дължина, но за сметка на това сред тях е Темната дупка (природна забележителност), която е една от най-дългите пещери в страната.
