Гара Лакатник

В пещерите в района са открити останки от палеолита. После тук са живели траките. След прокарването на жп. линията София-Мездра през 1894-1897 г. животът в района бързо се променя. Създават се условия около спирката в местността Милкова ливада да възникне ново селище на брега на р.Искър. Гара Лакатник, официално се отделя като отделно населено място - гара през 1965 г. През 1995 г. статутът му е променен на „село“. До 1951 г. селото е общински център, а след това влиза в новообразуваната община Своге.

• read more

  След откриване на ж.п. линията дори нямало гара срещу Лакатнишките скали. Влаковете спирали на прелеза, а първоначално кантонът в Милькова ливада служел за спирка. Спирката се казвала „Милькова ливада”, а едва по – късно става гара Лакатник. В първите години в денонощие минавали само два влака – от София и за София. Заради ж.п. линията в началото на XX в. италианската компания, която взела на концесия мина Плакалница във Врачанския Балкан, искала да построи фабрика край Искъра, където да топи рудата. Собственикът на имота поискал много пари за мястото, компанията се отказала и фабриката била построена до село Елисейна. За кратко от 1985 до 1989 г. наблизо в с.Губислав функционира мина за добив на уран. (добити са общо 24т). През 20-те и 30-те години на XX в. гара Лакатник става популярна дестинация за почивка на софиянци, заради удобния транспорт с влака. На скалите срещу гарата се заражда българския алпинизъм, а с пещерата Темната дупка започват проучванията на пещерите. В разписанието на железницата е имало увеселителните влакове през уикендите и празничните дни, единият от които е стигал до Мездра. Освен за излети сред природата, столичани са идвали и на плаж по бреговете на Искъра. Известно е, че цар Борис III е бил голям поклонник на българската природа и често без притеснение или страх е обикалял България, дори и с влак. В Лакатник той е идвал два пъти. Второто му посещение е на 1 август 1943г до извора Житолюб. Смята се, че това е последното му излизане сред природата преди да почине след кратко боледуване на 28-ми същия месец.
  В началото на XXв един от помиъците на местното население е било производството на вар. Имало няколко пещи. Варта се добивала като варовиковите камъни се изпичали за седем дни в пещта, после се охлаждали 3 дни. За гориво използвали дърва, основно келяв габър (свинака). За изпичане на една пещ вар отивали около 30 волски коли дърва. През 50-те години вародобива се одържавява и към 1960г варниците в гара Лакатник са изоставени.
  Населението на гара Лакатник през 2024г е 1005 души (достигало е близо 1500 преди 20години). Има действащо училище и детска градина. В наши дни селото продължава да е притегателно място за любители на outdoor активностите. При гара Лакатник международният маршрут Е-3 Ком – Емине пресича р.Искър и продължава към х.Тръстеная. Гара Лакатник е изходен пункт за достигане до хижите в района – Пробойница, Тръстеная и Пършевица.