Вражите дупки

Вражите дупки не се виждат от ж.п. гара Лакатник. Представляват скален венец, разположен в долината на река Пробойница, приток на Искър. Венецът на Вражите, както накратко ги наричат катерачите, е дълъг около километър и има южно изложение. Под скалите минава хубава пътека, която в миналото някой се е погрижил дори да бъде подзидана. Катерачните турове в някои случаи започват направо от нея, а в други на не повече от 15 метра от нея. Височината на скалния венец е около 20м. В скалите има много дупки и пещери, образуващи истински лабиринт.

• read more

  Това тайнствено място е свързано с предание за Вълчан войвода, за неговото пребиваване в тези пещери и за скрито имане, безпрецедентно по размерите си. Най-запалените иманяри вярват, че някъде вътре е закопано съкровище, състоящо се от 9 златни купа, високи човешки ръст. Имането е от ограбени турски хазни, а така също е вземано и от богати турци. Разказвачите се кълнат, че всичко е истина. Главната героиня в легендата е красивата и действително съществувала Рада Робова от Стремлеко – махала в Заноге. Рада си пасла козите около Вражите дупки. В една от пещерите брат ѝ направил стан - да тъче, когато има време. Така я заварили хайдутите на Вълчан. Тя не се уплашила и на тях и това им се понравило. Обяснили ѝ, че ще постоят няколко седмици и се уговорили тя да им носи храна, дали ѝ и пари. Започнала Рада да им носи храна, а те издялали в стената на една от пещерите девойка с кобилица и менци, фигура, която после много хора виждали. Когато донасяла храната, Рада все търсела да срещне погледа на Вълчан. Веднъж заварила хайдутите да подреждат купчини с пари. Казали ѝ, че парите са за освобождаване на България и да не споделя с никого какво е видяла. Но Рада казала на брат си. Той я накарал да сложи отровна билка (чемерика) в храната, за да вземат парите на хайдутите. Рада отстъпила. Когато занесла отровната храна, не погледнала Вълчан в очите и на него веднага му станало ясно какво става. Освободил я да си върви и дал на кучето от храната, животното след малко починало. На другия ден Рада пак донесла храна, все едно нищо не е било. Но Вълчан ѝ отрязал главата - тялото ѝ сложил в пещерата между жълтиците, а главата върху сандък със съкровища. Така със смъртта на момичето имането станало заклето – Рада да го пази. Който намери парите там да си остане – да бъде новият пазач на имането или да загуби млад човек от рода си. Хайдутите зазидали пещерата и си отишли. Преданието има своето продължение. Случило се така, че момче от Губислав, като си търсело загубената коза, през малък отвор в скалите видяло вътре златото, огряно от тънък слънчев лъч. Така хората разбрали за имането и започнали да взимат от него. Но проклятието се сбъднало и няколко човека от селото пострадали. Тогава решили когато им потрябват да взимат от парите, но после да ги връщат - така се предпазвали от проклятието. Но двама души не могли да върнат парите и полудели, а съседите им поели „дълга им“. Тогава възрастните хора дали съвет отвора да се зазида и затрупа и така местните спрели да се изкушават от съкровището. Оттогава златото на Вълчан войвода стои скрито в пещерите и никой не знае къде е.