Органогенните (биохимични) скали спадат към групата на седиментните (утаечни) скали. Те се делят на две подгрупи: зоогенни и фитогенни. Бигорът е много пореста фитогенна скала, образуваща се около стъблата на растенията в потоци и водопади, чиито води имат голямо съдържание на калциев карбонат. Калциевият карбонат е много слабо разтворим във вода. При наличието обаче на въглероден диоксид във водата се образува калциев дихидрогенкарбонат Ca(HCO3)2, който е доста по-разтворим. По този начин калциевият карбонат (варовика) от скалите се измива на места и повишава твърдостта на водата. Когато съдържанието на въглероден диоксид се намали по някакъв начин, варовикът изкристализира отново. Така се образуват например сталактитите и сталагмитите в пещерите, а също и котленият камък. Калциевият карбонат е бял или безцветен, но естествените карбонатни утаечни скали са оцветени в сиво, кафяво, оттенъци на розовия цвят и др. поради наличието на примеси от други минерали. В миналото бигорът се използвал като материал за облицовка на сгради (напр. църкви) и изработка на различни декоративни елементи (корнизи, оброчни кръстове и др.) и по-рядко като материал за стени. Ценели го заради малкото му тегло и лесна обработка, но в същото време този камък е с малка здравина, попива лесно вода и е неустойчив на атмосферните влияния. Добивал се е в района на с.Паволче. Сега добивът е забранен, защото карстовите извори, където се образува тази скала, са защитени местообитания.
Намира се при изворите на река Златица. Представлява каскада от няколко последователни пада. Най-високият е около 5-6м. Пролетно време е пълноводен, а по-късно през лятото пресъхва. Скалата е бигор, което дава и името на водопада. Камъните са обрасли с мъхове и папрат и много напомнят района на Крушунските водопади в умален размер. Вода за пиене, за миене и пране по-голямата част от населението на Зверино зимно време черпела от р.Златица. Сутрин рано наливали за пиене и миене, а за пране през всяко време. За пране наливали и от Искъра, който тогава (преди пускането на обогатителната фабрика в Елисейна) още е бил сравнително чист и бистър. През годините 1935-1938 с доброволен труд на местните хора се прокарва водопровод от Бе́лио кладенец в местността Сла́тина (изворите на Слатинска река, десен приток на Златица). Цялото трасе е прокопано на ръка. През 1968-1970г е прокаран водопровод от местността Бигоро като е каптиран изворът в района с най-голям дебит.
-
read more
изходен пункт:
