Ботевата чета

„ …По-после комитет в селото не е имало до тогава до когато са се готвели да посрещнат Христо Ботев целия Врачански окръг. Ужасно е било приготовлението – в селото и монастиря организатор е бил игуменът на Черепишкия манастир йеромонах Епифаний, роден от село Люти брод, а са влизали в организацията около 60 души почти всички монаси от монастира и всички първенци от селото. Записана е била и една жена като член на комитета – баба Стамена – снахата – братовата жена на игумена. В монастиря е било складирано едни или две кола барут и пушки, а срещу монастиря в зимника в „Заград” – бъчви хиледници с вино, хлеб, брашно, месо и пр.

• read more

  Докато Ботевата чета водела сражение около „Милин камък”, игуменът на Черепишкия манастир с прислужника Нено Келавия отишли във Враца на събрание. Там Епифаний видял, че планът за въстание вече пропаднал и за да не запалят манастира, бързо се върнал и заповядал всичкото оръжие да хвърлят в Искъра. Всичко това било сторено, но храната отсреща в „Заград” на зимника си стояла и послужила, както предвидил, по-после на някои четници.
  Първан Първановски и Герго Ив. Стаменски от Люти брод разказвали, че докато пасели овцете зад Шишмановец, сутринта на 2 юни чули да се свличат камъни по склона отсреща. Видели хора и помислили, че това са турци. Но те слезли на равното и се скрили в люляците. След малко се появил човек с нашенска носия и започнал да ги превежда скришно един по един към Заград. После се разбрало, че манастирският овчар превел десетина души комити в Заград от където след като се нахранили и напоили в манастирския зимник избягали. Но един останал, та се крил дълго време около манастирската кошара. Сляд няколко дни дошъл турски чиновник на кошарата с игумена, за да се стрижат овцете. Игуменът запитал овчаря дали не е там Кръстю, понеже бил от село Крета (става въпрос за ботевия четник Кръстю Генков от с. Крета). „Иди му кажи, да се махне от там – казал игуменът, – че идем да проверим овцете със субашата.” Връщайки се овчарят веднага съобщил това на Кръстю, който веднага почнал да гази Искъра гол. Тъкмо в това време идвали вече на кошарата. Игуменът изтръпнал, като видял онзи, че гази и турчинът го гледа. Субашата попитал: „Кой е този, да не е некой комита дето гази?”, а игуменът от своя страна попитал овчаря кой е този. Овчарят се досетил и казал, че е свинарят, който е изпуснал свинете. Те изровили отсреща нивата с картофите, а свинаря като видял игумена, изплашил се, та сега бързал да ги върне.
  Много неща се случили на 1,2 и 3-ти около Лютиброд и близо до него – турците считали, че не малко виновно е то, затова решили селото да изгорят, а населението да изколят. Кое е повлияло на турците да отменят сечта на населението и паленето на селото, не се знае, но се знае, че игуменът на манастира е отнесъл на големеца, който бил отседнал в хана през това време, една забрадка с жълтици, на която краищата едвам се събирали. След това се получило нареждане за строга охрана от турски аскер за манастира под командването на същия турчин, който ходил на кошарата на заград с игумена. С тази охрана манастирът се чувствал доста спокойно, но преди да се изпрати тази охрана, 4-5 души арнаути турци, които след като убили манастирския готвач, а свинаря, говедаря, биволаря и един монах на име Панталеймон ограбили и задигнали много ценности.
  Освен в манастира турците оставили строга охрана само на ладията. След известно време и тези турци си заминали, като оставили селото вече съвсем спокойно до идването на русите