базилика с.Лютиброд

Раннохристиянската базилика се намира между скалния феномен „Ритлите“ и Лютиброд, над жп-линията. На мястото са проведени археологически разкопки за периода от 1967-1972 г. от Г. Джингов и С.Мишев. Разкрито е езическо светилище и две църковни сгради, разположени на 10 м една от друга. Едната е малка еднокорабна църква (датирана към IV в.), която е унищожена при разширяването на терена за жп линията на гара Лютиброд. Другата църква е голяма трикорабна базилика, която е претърпяла значителни преустройства и допълнителни градежи

• read more

  Голямата базилика първоначално е била триконхална църква с размери 18,8 х 13,5 м. Тя е изградена на мястото на езическото светилище. Това е единствената ранновизантийска църква, разкрита досега по нашите земи, със странични конхи. Тя намира паралели с базиликите в Гърция - Дидона, Клапси и др., но е по-ранна от тях. За това свидетелства и механичното добавяне на конхите от север и юг без да се формира трансепт. Градежът е от ломени и грубо одялани камъни споени с бял хорросан. Тази първоначална църква е била разрушена, а след това преустроена в трикорабна, а страничните конхи са премахнати. Вътрешното пространство е разделено на 3 кораба надлъжно от два реда по 8 колони. Първата двойка колони откъм олтара е леко отдръпната към фасадите, така че се загатва трансепт. Това впечатление се засилва от наличието на бема (повдигната платформа) в зоната между тези отдръпнати колони. Апсидата е запазила своя тристъпален синтрон (каменна пейка). В западния край на наоса от централния кораб с три напречни колони е обособен нартекс (притвор). Така страничните кораби се оказват по-дълги от централния, което е рядка практика при църквите. Входът на западната фасада е бил оформен с портик. Освен него е имало и вход на източната фасада северно от апсидата. От северната страна на църквата, е пристроена сграда с дължина равна на наоса. В нея са разположени катехумен и баптистерий (кръщелня), който на изток завършвал с апсида. В апсидата е имало полукръгъл басейн. Градежът е същия като на основната сграда. Само при аркирането на отворите са използвани тухли. Стените са измазани, а в мазилката има следи от черна, синя и червена боя. Отвън сградата е била с гладки стени с изключение на апсидата, където е имало корниз. За сметка на това вътрешността на храма е била богато украсена. Открити са 14 византиийски капитела със забележително разнообразна украса от растителни, геометрични и животински мотиви (гълъби, овце, говеда). Те са по-примитивно изработени, но отразяват локални влияния в мотивите и начина на изработка. Разкрити са още големи количества колони, бази, фрагменти от преградни плочи и др. В нартекса на базиликата е открит каменен саркофаг, принадлежащ вероятно на погребан тук висш духовник. Според археологическите данни първоначалната базилика със странични конхи е била построена през Vв. като епископски храм, а в началото на VI в. е разрушена. Скоро след това е била възстановена като трикорабна базилика с баптистерий. В началото на VII в. и тази втора базилика е била разрушена и изоставена